В този блог тези които се интересуват ще намерят някои автентични документи от архивите на българската държавна сигурност отнасящи се до тези които са имали куража лице в лице да заявят че отстояването на ценностите на цивилизацията дала възхода на Европа са по важни дори от тяхното физическо оцеляване. Ще намерите и автентични разяснения за престъпните методи на юмрука на комунистическия режим - дс. Ще намерите обяснение на въпроса защо тези служби не са имали и не могат да имат нищо общо със традиционните разузнавателни и контра-разузнавателни служби съществуващи в демократичните общества. Ще и ще и ще . Но по-добре ще бъде сам читателят който се заинтересува да прецени.

Във по-голямата част от публикуваните в този блог документи, излизат в публичното пространство редица имена на достойни българи които със живота си са защитили определени ценности, за сега поне официално приети от днешното българско общество като водещи. Техните палачи обаче и до днес полагат огромни усилия да скриват истината от младите българи както правеха това в продължение на 45 години.

В тези си опити те намират сериозен съюзник в лицето на част от бившата соц-интелигенция вече повече от 20 години. Тук бих желал да подчертая, че става дума само за част и то точно тази част която водена от низки кариеристични подбуди не е подбирала средствата за да се нареди в първите редици за почести, пари и други награди от комунистическата власт. Тези напористи герои са прегазили навремето десетки, да не кажа хиляди, свои колеги които ако не са проявили геройство поне са проявили достойнство и честност. А самата проява на тези качества през онези времена е вече геройство.

След всеки документ ще посоча списък на имената появяващи се в документа. Ще направя връзка за това име в очакването постепенно да се запълват празните места около тези имена. Надявам се, че млади изследователи, студенти и други ще подкрепят и продължат делото на Петър Добрев, Николай Василев, Виктория, Даниела Горчева и други задълбочавайки в този процес.

сряда, 5 януари 2011 г.

ФИЛТРАЦИЯ пролета на 1981 година

ФИЛТРАЦИЯ – ПРОЛЕТА НА 1981 година
Струва си да се проследят наличните документи свързани с тази инициатива на дс. След излизането ми от зтавора никъде не могат да се намерят данни доказващи, че аз извършвам някаква политическа дейност, още по-малко пък специално насочена към събарянето на техният режим. Моите грижи най-естествено са да намеря форма на съществуване в страната като един вътрешен емигрант с надеждата, че ще успея да прмина и граничната бариера за да стана реален емигрант. Естествено, че средата на моите контакти беше главно от моите приятели по съдба от затвора. По-точно тези които не бяха приели сътрудничеството. Това очевидно е основният мотив да бъда поставен под такъв засилен контрол със всички възможни средства от арсенала на тази мракобесническа институция която живееше със чувството на пълноправен господар на душите на. От наличните документи е видно, че въпреки масираният агентурно-оперативен натиск над бедната ми душа която до лятото на 1980 година търсеше с мъка пътя към бъдещето, нищо по-укорително не е констатирано от господарите на душите на българите от онзи период. Не слуачйно казвам до лятото на 1980 година. Тогава получих едно светкавично нелегално посещение от пратеник на моите приятели във Франция, който ми предаде един лист хартия и едни бански и изчезна като мълния. Точно този кратък момент беше останал вън от тъй нареченото полезрение на генералите. Преди това имаше разбира се и други моменти които бяха останали вън от това полезрение но за това по-подробно в книгата. Важното в случая беше, че от този лист хартия аз разбрах, че не съм сам и че момента в койтоще премина бариерата от вътрешен към реален емигрант е вече определен и от мен се иска само да оживея и разбира се спася душата си до август следващото лято. Не лесна задача но както се вижда с Божията помощ и с добри и верни приятели това стана реалност. Момента на тези техни филтрации може спокойно да се отчете като най-трудният. Да не дадеш повод за усилване и на без това голямата им подозрителност и едновременно да запазиш душата си за теб и приятелите ти и да не продадеш и частица от нея. Трудна, но както се оказа, не нериализуема задача. Отвратителното е, че в един или друг момент, под една или друга форма, всеки българин осъзнавал или не е бил насилствено поставян в близки и подобни ситучции. Тук в моя случай става въпрос за екстремено издание на този сценарий. Но реалността е че тези режими изсмукват съзидателната енергия от личността в полза на узурпаторите на властта.
Ще се опитам да подредя наличните документи :
1- 23/10/1980 г. - Допълнителен план за провеждане на мероприятия по Демократа
2- 07/01/1980 г. - Втори допълнителен план за провеждане на мероприятия по Демократа
3- 18/02/1981 г. – Подробна справка за получените данни
4- 04/03/1981 г. – Втора вече наречена аналитична справка с предложение за филтрация
5- 11/03/1981 г. – План за филтрация предвидена на другия ден 12/03/1981
6- 13/03/1981 г. – Докладна записка за проведената филтрация в която се предлага филтрацията да продължи
7- 21/04/1981 г. – Докладна записка за втората фаза на филтрацията
Всичко това под контролът на генерал Георги МИНЕВ – н-к на СГУ на МВР чрез оперативното изпълнение на старши лейтенант Чавдар ЧЕРНЕВ. Да става въпрос за същият Чавдар ЧЕРНЕВ който само за 8 години – през 1990 година вече е генерал и сяда в креслото на генерал Георги МИНЕВ. Същият който поне по времето на президентствуването на Ж. Желев беше като у дома си в презинентската институция и не пропускаха седмица да си направят консултативните събрания със Ивайло Трифонов – шефът на кабинета на Желю Желев. Читателят сам може да прецени в каква България съм се върнал на 17 май 1991 година. Генерал Мякушко наблюдаващ по линия на КГБ моята разработка не помръднал от позицията си. Бившията старши лейтенант водел оперативно разработката ДЕМОКРАТА станал вече генерал и чувствайки се у дома си в президентеската сграда на « първият демократично избран» президент на Б-я. Не знаех всички детайли тогава, но все пак знаех достатъчно чие подставено лице е ЖЕЛЕВ. Но само той ли беше. На Раковски 134 бъкаше от инфилтрирани агенти с най- ярък антикомунистически етикет. Ситуацията налага. Иначе пространството ще се завземе от другите и после лошо и за водещите им офицери и за инфилтрираните агенти. Но по тези въпроси по подробно в книгата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар