В този блог тези които се интересуват ще намерят някои автентични документи от архивите на българската държавна сигурност отнасящи се до тези които са имали куража лице в лице да заявят че отстояването на ценностите на цивилизацията дала възхода на Европа са по важни дори от тяхното физическо оцеляване. Ще намерите и автентични разяснения за престъпните методи на юмрука на комунистическия режим - дс. Ще намерите обяснение на въпроса защо тези служби не са имали и не могат да имат нищо общо със традиционните разузнавателни и контра-разузнавателни служби съществуващи в демократичните общества. Ще и ще и ще . Но по-добре ще бъде сам читателят който се заинтересува да прецени.

Във по-голямата част от публикуваните в този блог документи, излизат в публичното пространство редица имена на достойни българи които със живота си са защитили определени ценности, за сега поне официално приети от днешното българско общество като водещи. Техните палачи обаче и до днес полагат огромни усилия да скриват истината от младите българи както правеха това в продължение на 45 години.

В тези си опити те намират сериозен съюзник в лицето на част от бившата соц-интелигенция вече повече от 20 години. Тук бих желал да подчертая, че става дума само за част и то точно тази част която водена от низки кариеристични подбуди не е подбирала средствата за да се нареди в първите редици за почести, пари и други награди от комунистическата власт. Тези напористи герои са прегазили навремето десетки, да не кажа хиляди, свои колеги които ако не са проявили геройство поне са проявили достойнство и честност. А самата проява на тези качества през онези времена е вече геройство.

След всеки документ ще посоча списък на имената появяващи се в документа. Ще направя връзка за това име в очакването постепенно да се запълват празните места около тези имена. Надявам се, че млади изследователи, студенти и други ще подкрепят и продължат делото на Петър Добрев, Николай Василев, Виктория, Даниела Горчева и други задълбочавайки в този процес.

понеделник, 3 януари 2011 г.

Информация от ПГУ относно пристигането на д-р Николай Попов в Мюнхен - 11/3/1983

******



На първата страница има две резолюции на ръка.Първата е на Грогор ШОПОВ и тя гласи др.Стоянов П. групата на Петър Бояджиев и сие /ФОСКОЛО, ДЮПОА, д-р ПОПОВ/ ще се активира още повече. Разработете мероприятия за наше противодействие. Да се вземе отношение към приятелите им у нас от затвора и други техни роднински връзки. Да се овладеят каналите им за разговори, размяна на материали и хора и извеждане на български граждани зад граница - 16 март 1983 година - подпис Григор Шопов - генерал Григор Шопов- първи зам-министър на МВР - отговарящ за дс.

След нея е резолюцията на П. Стоянов - н-к на шесто управление на дс до двамата му заместници А. Мусаков и Б. Велинов която гласи следното - Срочно да се разработят мероприятия като се върна от Москва да ги видим при мен и доложим на др. Шопов. 17/03/1983 година
За интересуващите се по подробно две връзки :
- Aлбум от снимки по време на посрещането на семейство Попови на гарата в Мюнхен 28/02/1983 година
- Пълният текст на Справката относно д-р Николай ПОПОВ обект на ДОР НАХАЛНИК от 28/04/1984 година
Ще има връзки и за някои публикации от френската преса предхождали освобождаването им

Тази снимка - една от другите в албума не е избрана случайно. Човекът с гръб който си е подал ръката за здрависване с д-р ПОПОВ е Николай КАЛЧЕВ от редакцията на радио Свободна Европа. Всъщност по съображения за сигурност там бяхме само 5 човека. П. БОЯДЖИЕВ, Алфред ФОСКОЛО, Жорж ДУППОА журналиста който изнесе навремето откритото писмо на д-р ПОПОВ до Президента МИТЕРАН, Владимир КОСТОВ - журналист от радио Свободна Европа който след новината, че семейство ПОПОВИ са на път за ГФР ме потърси по телефона. Това беше първият ми контакт с него. Костов ме помоли да присъства на посрещането за да го отразят. Аз приех но не знаех, че ще има и това пето лице което е протегнало ръка.Един от нас присъстващите /петима/ е предалият думите на д-р Николай ПОПОВ които се цитирани в кавички във информацията на генерал-лейтенант Васил КОЦЕВ - н-к по онова врема на ПГУ-ДС / Аз се измъкнах, доволен съм, че съм свободен, благодаря Ви. Сега мислете как ще измъкнем от България моите идейни братя/.
Информацията намирила се в София на бюрото на генерал КОЦЕВ само 10 дена след пристигането на семейство ПОПОВИ в МЮНХЕН е изключително обстойна и в по голямата си част точна като изключим използуваната фразиология. Фразата в кавички е точна и е произнесена само пред четирима разбиращи български.Въпросът е кой от четиримата. Аз не съм, Фреди не е, Костов също не е защото по-късно имахме стотици поводи да го проверим. Остава само четвъртият протегнал ръката. Същият по неведоми пътища се пласира като единствен контактуващ съа Попови по време на проучвателният период и направи агресивен опит да затруднява и контролира контактите ми с тях използуващ предимството на разстоянието и факта че те бяха лишени от необходимите технически възможности.Не скучайно се спирам на този въпрос. Преди известно време бившият журналист от радио Свободна Европа заяви, че е благодарен на Желю Желев, за това, че му е съобщил имената поне на 10 негови колеги от радио Свободна Европа, но не можел да ги съобщи тъй като е дал дума на Желев да не ги съобщава. Що за обществена култура и що за махлянски подход. Поведение което може да бъди само отвръщение към начина по който се третират такива важни за обществото въпроси. Но това е само поредното потвърждение за съзнателното съучастничество на лицето Желю Желев във тъмните кулуари на българската трагедия нчречена ДОГОВОРЕН ПРЕХОД. За да фоговарящ нещо от името на някой или някои трябва да имаш мандат за това. Ами ако лицето Желю Желев беше поискал официално мандат за това нали щеше още на мига да бъде едва ли не линчуван в онези времена. Естествено, че тогава нямаше да успее да изпълни мисията си на агент на влияние. Но това е предмет на други глави в предстоящата за издаване мемоарна книга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар