



На първата страница има две резолюции на ръка.Първата е на Грогор ШОПОВ и тя гласи др.Стоянов П. групата на Петър Бояджиев и сие /ФОСКОЛО, ДЮПОА, д-р ПОПОВ/ ще се активира още повече. Разработете мероприятия за наше противодействие. Да се вземе отношение към приятелите им у нас от затвора и други техни роднински връзки. Да се овладеят каналите им за разговори, размяна на материали и хора и извеждане на български граждани зад граница - 16 март 1983 година - подпис Григор Шопов - генерал Григор Шопов- първи зам-министър на МВР - отговарящ за дс.
След нея е резолюцията на П. Стоянов - н-к на шесто управление на дс до двамата му заместници А. Мусаков и Б. Велинов която гласи следното - Срочно да се разработят мероприятия като се върна от Москва да ги видим при мен и доложим на др. Шопов. 17/03/1983 година
За интересуващите се по подробно две връзки :
- Aлбум от снимки по време на посрещането на семейство Попови на гарата в Мюнхен 28/02/1983 година
- Пълният текст на Справката относно д-р Николай ПОПОВ обект на ДОР НАХАЛНИК от 28/04/1984 година
Ще има връзки и за някои публикации от френската преса предхождали освобождаването им

Информацията намирила се в София на бюрото на генерал КОЦЕВ само 10 дена след пристигането на семейство ПОПОВИ в МЮНХЕН е изключително обстойна и в по голямата си част точна като изключим използуваната фразиология. Фразата в кавички е точна и е произнесена само пред четирима разбиращи български.Въпросът е кой от четиримата. Аз не съм, Фреди не е, Костов също не е защото по-късно имахме стотици поводи да го проверим. Остава само четвъртият протегнал ръката. Същият по неведоми пътища се пласира като единствен контактуващ съа Попови по време на проучвателният период и направи агресивен опит да затруднява и контролира контактите ми с тях използуващ предимството на разстоянието и факта че те бяха лишени от необходимите технически възможности.Не скучайно се спирам на този въпрос. Преди известно време бившият журналист от радио Свободна Европа заяви, че е благодарен на Желю Желев, за това, че му е съобщил имената поне на 10 негови колеги от радио Свободна Европа, но не можел да ги съобщи тъй като е дал дума на Желев да не ги съобщава. Що за обществена култура и що за махлянски подход. Поведение което може да бъди само отвръщение към начина по който се третират такива важни за обществото въпроси. Но това е само поредното потвърждение за съзнателното съучастничество на лицето Желю Желев във тъмните кулуари на българската трагедия нчречена ДОГОВОРЕН ПРЕХОД. За да фоговарящ нещо от името на някой или някои трябва да имаш мандат за това. Ами ако лицето Желю Желев беше поискал официално мандат за това нали щеше още на мига да бъде едва ли не линчуван в онези времена. Естествено, че тогава нямаше да успее да изпълни мисията си на агент на влияние. Но това е предмет на други глави в предстоящата за издаване мемоарна книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар